30 ene 2018, 15:07

"Бедни ми, Йорик" 

  Poesía » Otra
573 1 2
В усмивката –
смях като звън
от куха консерва,
подгонена от вятъра
в някоя задънена улица.
В орбитите на очите,
вместо поглед,
паяк усуква
пясъците на времето,
достигащ корените на миналото.
В ръката на бъдещето
е застинал един отговор, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??