30 ene 2018, 15:07

"Бедни ми, Йорик" 

  Poesía » Otra
467 1 2

В усмивката –
смях като звън 
от куха консерва,
подгонена от вятъра
в някоя задънена улица.
В орбитите на очите,
вместо поглед, 
паяк усуква 
пясъците на времето,
достигащ корените на миналото.
В ръката на бъдещето 
е застинал един отговор,
изгубил значение.
А настоящето,
без никаква памет,
пита:
"Да бъдеш или да не бъдеш?"

 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??