Jan 30, 2007, 1:11 AM
Без име
Протягам ръка, а пръст я обвива -
твърда, студена, дори някак зла.
Спомен за истина - болка фалшива -
посява безплодни у мен семена.
Мирис на сяра, гнилост. Забрава.
Ненужни, захвърлени от смъртта сетива
пропукват със злоба плочата бяла -
копнеж за живот, за цвят, светлина.
Идея за щастие, миг на надежда,
обвити в безсилие, умора и страх.
През бримки на стара прокъсана прежда
изтичат илюзии, превърнати в прах.
Най-сетне спокойствие, унес, забрава...
Доволна пак ме завива пръстта,
но ръката протегната вечно остава,
в унижение крещи от умора смъртта...
твърда, студена, дори някак зла.
Спомен за истина - болка фалшива -
посява безплодни у мен семена.
Мирис на сяра, гнилост. Забрава.
Ненужни, захвърлени от смъртта сетива
пропукват със злоба плочата бяла -
копнеж за живот, за цвят, светлина.
Идея за щастие, миг на надежда,
обвити в безсилие, умора и страх.
През бримки на стара прокъсана прежда
изтичат илюзии, превърнати в прах.
Най-сетне спокойствие, унес, забрава...
Доволна пак ме завива пръстта,
но ръката протегната вечно остава,
в унижение крещи от умора смъртта...
© Даниела Моллова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Интересно описваш смъртта, като унизена! Поздравления!
-
Вечната борба на живота и смъртта като противоположности. Драстично образно.
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
