deeed (Даниела Моллова)
5 2
30.01.2007 г., 1:11 ч.

Без име 

  Поезия
1141 0 2
Протягам ръка, а пръст я обвива -
твърда, студена, дори някак зла.
Спомен за истина - болка фалшива -
посява безплодни у мен семена.

Мирис на сяра, гнилост. Забрава.
Ненужни, захвърлени от смъртта сетива
пропукват със злоба плочата бяла -
копнеж за живот, за цвят, светлина.

Идея за щастие, миг на надежда,
обвити в безсилие, умора и страх.
През бримки на стара прокъсана прежда
изтичат илюзии, превърнати в прах.

Най-сетне спокойствие, унес, забрава...
Доволна пак ме завива пръстта,
но ръката протегната вечно остава,
в унижение крещи от умора смъртта...

© Даниела Моллова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно описваш смъртта, като унизена! Поздравления!
  • Вечната борба на живота и смъртта като противоположности. Драстично образно.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??