Протягам ръка, а пръст я обвива -
твърда, студена, дори някак зла.
Спомен за истина - болка фалшива -
посява безплодни у мен семена.
Мирис на сяра, гнилост. Забрава.
Ненужни, захвърлени от смъртта сетива
пропукват със злоба плочата бяла -
копнеж за живот, за цвят, светлина.
Идея за щастие, миг на надежда,
обвити в безсилие, умора и страх.
През бримки на стара прокъсана прежда
изтичат илюзии, превърнати в прах. ...