Aug 4, 2009, 4:51 PM

Без крила 

  Poetry
736 0 13

Родих се във тихо балканско селце,

със усмивка посрещнах зората

и раснах с мечтата на всяко дете

с ръце да докосна луната!

 

Понесох се волно със леки крила,

високо летях над земята,

но горе посрещна ме фея една,

изпратена там от съдбата.

 

Тя каза: - сгрешила, бедно дете,

сега се върни на земята,

крилата, на друг са обречени те,

така е решила съдбата!

 

И спуснах се долу с подвити крила

и смело вървях по земята,

напук на онази жестока съдба,

която отне ми крилата!

 

© Ракина Радева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??