4.08.2009 г., 16:51 ч.

Без крила 

  Поезия
742 0 13

Родих се във тихо балканско селце,

със усмивка посрещнах зората

и раснах с мечтата на всяко дете

с ръце да докосна луната!

 

Понесох се волно със леки крила,

високо летях над земята,

но горе посрещна ме фея една,

изпратена там от съдбата.

 

Тя каза: - сгрешила, бедно дете,

сега се върни на земята,

крилата, на друг са обречени те,

така е решила съдбата!

 

И спуснах се долу с подвити крила

и смело вървях по земята,

напук на онази жестока съдба,

която отне ми крилата!

 

© Ракина Радева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??