4 ago 2009, 16:51

Без крила 

  Poesía
781 0 13
Родих се във тихо балканско селце,
със усмивка посрещнах зората
и раснах с мечтата на всяко дете
с ръце да докосна луната!
Понесох се волно със леки крила,
високо летях над земята,
но горе посрещна ме фея една,
изпратена там от съдбата.
Тя каза: - сгрешила, бедно дете,
сега се върни на земята,
крилата, на друг са обречени те,
така е решила съдбата! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??