Без теб в това плато
Не виждам вече поезия
Само дървета и храсти
А облаците с памучна бродерия
Се скупчват и на талази
Закриват единственото ми вълнение
Без теб морето няма да е същото
Царица на солените вълни
Прободени като жълтици за врата ти вързани
Умират днешните ми сили
Кажи ми не е ли това, което
Не трябваше да става ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up