Без теб в това плато

Не виждам вече поезия

Само дървета и храсти

А облаците с памучна бродерия

Се скупчват и на талази

Закриват единственото ми вълнение

Без теб морето няма да е същото

Царица на солените вълни

Прободени като жълтици за врата ти вързани

Умират днешните ми сили

Кажи ми не е ли това, което

Не трябваше да става

Вчера

Или днес

Да го забравим

Утре пак да бъдем заедно

Като карфици през телата ни

Но само за по час

28.04.2006