Без теб в това плато
Не виждам вече поезия
Само дървета и храсти
А облаците с памучна бродерия
Се скупчват и на талази
Закриват единственото ми вълнение
Без теб морето няма да е същото
Царица на солените вълни
Прободени като жълтици за врата ти вързани
Умират днешните ми сили
Кажи ми не е ли това, което
Не трябваше да става
Вчера
Или днес
Да го забравим
Утре пак да бъдем заедно
Като карфици през телата ни
Но само за по час
28.04.2006
© Десислав Илиев Все права защищены