На спирката премръзнала стоя
с надеждата, да е пристигнал вече
Таблото гледам и опитвам да прозра
къде е автобусът, пак ли е обречен
Но ето, че до мен застана Любовта.
Облечена в балтон, преметнат шал, каскет
прошепна с топъл мъжки глас почти нечут:
„Подай ръка, да повървим напред!“
Под вихрения валс на белите снежинки
танцуващи под уличните лампи,
като в магия с походката на балерина
последвах омагьосана гласа ѝ ...