Лютиче (Валя Сотирова)
329 274
5.07.2021 г., 21:28 ч.

Без възраст 

  Поезия » Любовна
229 1 2

На спирката премръзнала стоя

с надеждата,  да е пристигнал вече

Таблото гледам и опитвам да прозра

къде е автобусът, пак ли е обречен

 

Но ето, че до мен застана Любовта.

Облечена в балтон, преметнат шал, каскет

прошепна с топъл мъжки глас  почти нечут:

„Подай ръка, да повървим напред!“

 

Под вихрения валс на белите снежинки

танцуващи под уличните лампи,

като в магия с походката на балерина

последвах омагьосана гласа  ѝ

 

„Любов, не виждаш ли, среброто във косите,

ставите подути с  годините изтрити,

тръпнещи от немощ  ръце във  ръкавици

или лекарствата в джобовете ми скрити?“

 

А Тя  усмихна ми се топло, мило,

подхванала ме  нежно  с  крепката ръка:

„Каква ти възраст щом  влюбено отново е сърцето

и душата е открила,  сродната душа!"

© Валя Сотирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??