danda (Даниела)
358 1120
Sep 23, 2015, 10:31 PM

Безгласно 

  Poetry » Love
839 0 6

И понеже... избрах да мълча,

и дъждът онемя най-внезапно.

Есенни срички за лятна тъга

се трошат в тротоарната пазва.

Щом гласът ми прилича на сняг,

то дъждът е напълно излишен.

Ако кажа „обичам те” пак,

ще забравя отново да дишам.

И защото... други думи не знам

ще мълча, а дъждът да говори.

Рано е още, твърде рано за сняг...

А се сипят снежинки отгоре.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??