danda (Даниела)
358 1120
23 sept 2015, 22:31

Безгласно 

  Poesía » De amor
857 0 6

И понеже... избрах да мълча,

и дъждът онемя най-внезапно.

Есенни срички за лятна тъга

се трошат в тротоарната пазва.

Щом гласът ми прилича на сняг,

то дъждът е напълно излишен.

Ако кажа „обичам те” пак,

ще забравя отново да дишам.

И защото... други думи не знам

ще мълча, а дъждът да говори.

Рано е още, твърде рано за сняг...

А се сипят снежинки отгоре.

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??