23.09.2015 г., 22:31 ч.

Безгласно 

  Поезия » Любовна
907 0 6
И понеже... избрах да мълча,
и дъждът онемя най-внезапно.
Есенни срички за лятна тъга
се трошат в тротоарната пазва.
Щом гласът ми прилича на сняг,
то дъждът е напълно излишен.
Ако кажа „обичам те” пак,
ще забравя отново да дишам.
И защото... други думи не знам
ще мълча, а дъждът да говори.
Рано е още, твърде рано за сняг...
А се сипят снежинки отгоре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Предложения
: ??:??