danda (Даниела)
358 1120
23.09.2015 г., 22:31 ч.

Безгласно 

  Поезия » Любовна
855 0 6

И понеже... избрах да мълча,

и дъждът онемя най-внезапно.

Есенни срички за лятна тъга

се трошат в тротоарната пазва.

Щом гласът ми прилича на сняг,

то дъждът е напълно излишен.

Ако кажа „обичам те” пак,

ще забравя отново да дишам.

И защото... други думи не знам

ще мълча, а дъждът да говори.

Рано е още, твърде рано за сняг...

А се сипят снежинки отгоре.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??