Слънцето безмилостно печеше,
едно момиче на двора метеше.
Около него кученце малко си играеше,
мяташе опашка и весело лаеше.
Захапа то метлата и през тревата, през тревата,
тръгна право към гората.
Момичето след него тичаше
и с какви ли имена не го наричаше.
Изведнъж, както бягаше, кученцето спря,
падна на земята и като че ли умря.
Но все още стискаше със зъбките жълтата метла.
Детето погали го тьжно по главата, ...