10 мая 2007 г., 19:17

Безгрижно лято 

  Поэзия
639 0 2
      

                                 Слънцето безмилостно печеше,
                                 едно момиче на двора метеше.
                                 Около него кученце малко си играеше, 
                                 мяташе опашка и весело лаеше.

                                 Захапа то метлата и през тревата, през тревата,
                                 тръгна право към гората.
                                 Момичето след него тичаше
                                 и с какви ли имена не го наричаше.

                                 Изведнъж, както бягаше, кученцето спря,
                                 падна на земята и като че ли умря.
                                 Но все още стискаше със зъбките жълтата метла.

                                  Детето погали го тьжно по главата,
                                  а един дядо се провикна: "Охо, ще ядем май куче със салата!"
                                  В миг кучето на момичето намигна
                                  и дядото веднага то настигна.

                                  За крачола го захапа
                                  и откъсна част от панталоновата му подплата.
                                  Дядото започна да се смее,
                                  а момичето в недоумение немее.

© Гергана Терзиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сюжета ми напомня "Ането",харесва ми
  • Браво, Гери!
    Успя да ме усмихнеш! Давай все в този дух, миличка!
    Поздрави6
Предложения
: ??:??