10 may 2007, 19:17

Безгрижно лято 

  Poesía
703 0 2
Слънцето безмилостно печеше,
едно момиче на двора метеше.
Около него кученце малко си играеше,
мяташе опашка и весело лаеше.
Захапа то метлата и през тревата, през тревата,
тръгна право към гората.
Момичето след него тичаше
и с какви ли имена не го наричаше.
Изведнъж, както бягаше, кученцето спря,
падна на земята и като че ли умря.
Но все още стискаше със зъбките жълтата метла.
Детето погали го тьжно по главата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Терзиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??