Sep 6, 2014, 2:50 PM

Безидейно 

  Poetry » Other
590 0 1

Косите ù ме съдеха, аз зная,

в заплетените възли си личеше,

така и не успя да ми прости до края

за безочието на злодея вечен. 

 

Уморена от анафори,

замаяна от  алегории,

валят навън хиперболи,

наречия и прочие,

без капчица изтънчена еуфория...

 

 

 

 

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??