6 сент. 2014 г., 14:50

Безидейно 

  Поэзия » Другая
658 0 1
Косите ù ме съдеха, аз зная,
в заплетените възли си личеше,
така и не успя да ми прости до края
за безочието на злодея вечен.
Уморена от анафори,
замаяна от алегории,
валят навън хиперболи,
наречия и прочие,
без капчица изтънчена еуфория...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Вълчева Все права защищены

Предложения
: ??:??