Oct 21, 2018, 9:00 AM

Безплътност 

  Poetry » Free verse
562 0 2

Безплътност,

обземаш ме, когато

усещането, че съм жив

изтича през пръстите

и струните в брилянтни звуци,

или от четката на светеща палитра…

 

Забравям тялото си,

като крайна плът,

невидим съм, неразгадан, несъществуващ…

Дори от себе си докрай неопознат,

но дремещ с мислите си,

като адепт в пустиня.

 

 

© Константин Корадов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??