Безплътност

21 oct 2018, 9:00

Poesía » Verso libre

585 0 2

Безплътност,

обземаш ме, когато

усещането, че съм жив

изтича през пръстите

и струните в брилянтни звуци,

или от четката на светеща палитра…

Забравям тялото си,

като крайна плът,

невидим съм, неразгадан, несъществуващ…

Дори от себе си докрай неопознат,

но дремещ с мислите си,

като адепт в пустиня.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

svetlamila (Светла)

2018-10-24T22:20:17+03:00

Хареса ми, господине, интересен стих.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-10-21T09:46:36+03:00

В това състояние се твори най- добре!