21 окт. 2018 г., 09:00

Безплътност 

  Поэзия » Свободный стих
606 0 2

Безплътност,

обземаш ме, когато

усещането, че съм жив

изтича през пръстите

и струните в брилянтни звуци,

или от четката на светеща палитра…

 

Забравям тялото си,

като крайна плът,

невидим съм, неразгадан, несъществуващ…

Дори от себе си докрай неопознат,

но дремещ с мислите си,

като адепт в пустиня.

 

 

© Константин Корадов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??