Безсъници

Jun 19, 2012, 11:12 AM 2017-11-25T15:28:08+02:00

Poetry » Other

679 0 8

Такава я виждам — все съща.
Спохожда ме нощем, в съня ми,
и щомто разрови жарта (ми),
полита над тихите къщи.

Държи ме със страшна прокоба —
стрела вероломна в сърцето.
Но нека за мене, поета,
да бъде най-сладка тегоба.

Такава я виждам, все съща —
и шепот, и вопъл, и песен.
Притворила леко завеси,
тя своята прелест разгръща —

пречерна от горест и сажди
и жар сред огнището сиво.
И в края на нищото - нива...
Човекът любов да засажда.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Rosen-Rosen (Росен Гъдев)

2012-06-26T10:09:27+03:00

Прекрасно!
longin (Любомир Деничин)

2012-06-26T09:29:08+03:00

Не спирай Саше разоравай и сей любов!!!Не съм се загубил и не съм спрял да пиша...)))))))) и да те чета!!!
ekstasis (Михаил Цветански)

2012-06-22T16:28:51+03:00

Много добър стих и наистина силен финал!
Човекът любов да засажда...
Адмирации, Сашо!
slaveya98 (С. С.)

2012-06-22T15:35:48+03:00

Приказно! Нека засаждаме любов Поздравче!
angel_voice (Пепп)

2012-06-22T11:44:19+03:00

Напоследък все по рядко се зачитам в сайта и май много съм изпуснала. Изключително си го написал, Човече! Лее се като песен, а финалът ти е поразителен и много мъдър! Поздрави и не спирай да пишеш!
LeChevalier (Тошко)

2012-06-21T21:52:34+03:00

Не е никак лош финалът ти.
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

2012-06-21T20:06:45+03:00

Оставам без думи пред тази красота...
Поздравления!
Wali (Виолета Томова)

2012-06-19T21:06:15+03:00

Много ми хареса! Успехи!Wali/Виолета Томова/