19.06.2012 г., 11:12 ч.  

Безсъници 

  Поезия » Друга
682 0 8

Такава я виждам — все съща.
Спохожда ме нощем, в съня ми,
и щомто разрови жарта (ми),
полита над тихите къщи.
 

Държи ме със страшна прокоба —
стрела вероломна в сърцето.
Но нека за мене, поета,
да бъде най-сладка тегоба.
 

Такава я виждам, все съща —
и шепот, и вопъл, и песен.
Притворила леко завеси,
тя своята прелест разгръща —
 

пречерна от горест и сажди
и жар сред огнището сиво.
И в края на нищото - нива...
Човекът любов да засажда.

© Александър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно!
  • Не спирай Саше разоравай и сей любов!!!Не съм се загубил и не съм спрял да пиша...)))))))) и да те чета!!!
  • Много добър стих и наистина силен финал!
    Човекът любов да засажда...
    Адмирации, Сашо!
  • Приказно! Нека засаждаме любов Поздравче!
  • Напоследък все по рядко се зачитам в сайта и май много съм изпуснала. Изключително си го написал, Човече! Лее се като песен, а финалът ти е поразителен и много мъдър! Поздрави и не спирай да пишеш!
  • Не е никак лош финалът ти.
  • Оставам без думи пред тази красота...
    Поздравления!
  • Много ми хареса! Успехи!Wali/Виолета Томова/
Предложения
: ??:??