Там, някъде - в нищото
вървиш все напред, все напред.
И нямаш представа за себе си.
Усещаш мрачно могъщество
на безпощадно сковаващ те лед
и заличаваш до капка душата си.
Превръщаш се в празна материя,
лукаво желаеща края си.
Не прощаваш на светлината във теб
и усърдно извайваш тъмнината си.
Спри!
Чуваш се едва доловимо. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up