Sep 10, 2014, 12:34 AM

Биоробот 

  Poetry
803 0 0
Там, някъде - в нищото
вървиш все напред, все напред.
И нямаш представа за себе си.
Усещаш мрачно могъщество
на безпощадно сковаващ те лед
и заличаваш до капка душата си.
Превръщаш се в празна материя,
лукаво желаеща края си.
Не прощаваш на светлината във теб
и усърдно извайваш тъмнината си.
Спри!
Чуваш се едва доловимо. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Кръстева All rights reserved.

Random works
: ??:??