10.09.2014 г., 0:34 ч.

Биоробот 

  Поезия
804 0 0
Там, някъде - в нищото
вървиш все напред, все напред.
И нямаш представа за себе си.
Усещаш мрачно могъщество
на безпощадно сковаващ те лед
и заличаваш до капка душата си.
Превръщаш се в празна материя,
лукаво желаеща края си.
Не прощаваш на светлината във теб
и усърдно извайваш тъмнината си.
Спри!
Чуваш се едва доловимо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Кръстева Всички права запазени

Предложения
: ??:??