Биоробот

10 sept 2014, 0:34

Poesía

805 0 0

Там, някъде - в нищото
вървиш все напред, все напред.
И нямаш представа за себе си.
Усещаш мрачно могъщество
на безпощадно сковаващ те лед
и заличаваш до капка душата си.
Превръщаш се в празна материя,
лукаво желаеща края си.
Не прощаваш на светлината във теб
и усърдно извайваш тъмнината си.
Спри!
Чуваш се едва доловимо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Биоробот

Искате да прочетете повече?

Propuestas