Jul 15, 2006, 10:54 AM

Бобена чорба 

  Poetry
4.0 / 2
1142 0 1

Седи под манастирската лоза
попът замислен,навъсен
брои своите бобени зърна
преди да напусне тоя свят мръсен
Ясно е вече-предстои му раздяла
тленното тяло навеки ще легне в пръстта
и галейки брадата си бяла
чуди се къде ли ще литне измъчената му душа
Брои си зърната,но все му се струва,
че белите някак са кът
страхува се,че вместо към рай да пътува
ще тръгне по адския път
Спомня си бе преял веднъж със чорба,
но без изобщо да мисли за края
бе изял само черните зърна
А сега как ли ще стигне до Рая?
Е,съгрешавал е няколко пъти отеца,
но чак пък да ври във казан...
Свети Петър къде ли ще прати глупеца,
попадал често във плътски капан
Седи под манастирската лоза попът
замислен и свъсен
Ругае на ум свойта тъжна съдба
не иска раздяла с тоя свят мръсен

© РАДА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • We shall not sleep, until the day, until the shadows pass away and light is coming strong and still,...
  • Bones All my hopes and dreams will shrink and wane Nothing shall erase the pain... As the rain pours...
  • Drab dreary desecration of deformed delusions dawns destructively down drawn devilishly deeper into ...

More works »