Седи под манастирската лоза
попът замислен,навъсен
брои своите бобени зърна
преди да напусне тоя свят мръсен
Ясно е вече-предстои му раздяла
тленното тяло навеки ще легне в пръстта
и галейки брадата си бяла
чуди се къде ли ще литне измъчената му душа
Брои си зърната,но все му се струва,
че белите някак са кът
страхува се,че вместо към рай да пътува
ще тръгне по адския път ...