15 jul 2006, 10:54

Бобена чорба 

  Poesía
1221 0 1
Седи под манастирската лоза
попът замислен,навъсен
брои своите бобени зърна
преди да напусне тоя свят мръсен
Ясно е вече-предстои му раздяла
тленното тяло навеки ще легне в пръстта
и галейки брадата си бяла
чуди се къде ли ще литне измъчената му душа
Брои си зърната,но все му се струва,
че белите някак са кът
страхува се,че вместо към рай да пътува
ще тръгне по адския път ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РАДА Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??