Отключена оставих си душата.

Твърде висока оказа се цената.

Вече ми не стигат сили,

да се боря със съдбата.

Нещо ме  пристяга, плаче ми душата.

Болката силно в мен крещи.

Тежат ми многото въпроси.

Вече не се усмихвам дори.

Нима човешко е да продължавам,

лъгана, наранена и предадена.

Как цял човек да остана,

в този свят изпълнен с лъжи?

Вече нямам чувства, седя обляна в сълзи,

мъката в сърцето много ми тежи.

Сълзите са безброй, няма път натам,

постоянно се удрям в бетонови стени.

Да бъда същата  жена е невъзможно.

Ден след  ден, сърцето ми тревожно,

бие учестено, бори се с тъгата,

ала няма, няма край бедата.

Слънцето изгрява, а в моята душа вали.

Боли ме и не мога да говоря.

Сърцето ми завинаги ще замълчи,

защото съм сама в тези тежки дни.

Осъдена да плащам чужда грешка,

не усещам обич, нито страх.

Не искам с живота повече да споря,

ще сложа край на спора с един замах.