Отключена оставих си душата.
Твърде висока оказа се цената.
Вече ми не стигат сили,
да се боря със съдбата.
Нещо ме пристяга, плаче ми душата.
Болката силно в мен крещи.
Тежат ми многото въпроси.
Вече не се усмихвам дори.
Нима човешко е да продължавам,
лъгана, наранена и предадена.
Как цял човек да остана,
в този свят изпълнен с лъжи?
Вече нямам чувства, седя обляна в сълзи,
мъката в сърцето много ми тежи.
Сълзите са безброй, няма път натам,
постоянно се удрям в бетонови стени.
Да бъда същата жена е невъзможно.
Ден след ден, сърцето ми тревожно,
бие учестено, бори се с тъгата,
ала няма, няма край бедата.
Слънцето изгрява, а в моята душа вали.
Боли ме и не мога да говоря.
Сърцето ми завинаги ще замълчи,
защото съм сама в тези тежки дни.
Осъдена да плащам чужда грешка,
не усещам обич, нито страх.
Не искам с живота повече да споря,
ще сложа край на спора с един замах.
© С. П. Всички права запазени