Отключена оставих си душата.
Твърде висока оказа се цената.
Вече ми не стигат сили,
да се боря със съдбата.
Нещо ме пристяга, плаче ми душата.
Болката силно в мен крещи.
Тежат ми многото въпроси.
Вече не се усмихвам дори.
Нима човешко е да продължавам,
лъгана, наранена и предадена.
Как цял човек да остана,
в този свят изпълнен с лъжи? ...