laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Oct 24, 2017, 3:57 PM

Болката 

  Poetry » Love
541 4 7

                                                   на Емо

 

Болката ми се сви. Не утихна.

Гледа ме зло изпод вежди.

Пáри ме, щом се усмихна,

крие се в бели  надежди.

 

Ляга смутена до мене.

Черна – дори във неделя.

Иска, уви, да  ми вземе

всичко. И хляб и постеля.

 

Трябва да бягам от нея.

Може би струва си риска.

Но свикнах така да живея.

С болката станахме близки.

 

Странно, нали? Непривично?

Даже боли като пиша...

С болка сега те обичам.

В болката жив си... и дишаш.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??