24 окт. 2017 г., 15:57

Болката 

  Поэзия » Любовная
540 4 7

                                                   на Емо

 

Болката ми се сви. Не утихна.

Гледа ме зло изпод вежди.

Пáри ме, щом се усмихна,

крие се в бели  надежди.

 

Ляга смутена до мене.

Черна – дори във неделя.

Иска, уви, да  ми вземе

всичко. И хляб и постеля.

 

Трябва да бягам от нея.

Може би струва си риска.

Но свикнах така да живея.

С болката станахме близки.

 

Странно, нали? Непривично?

Даже боли като пиша...

С болка сега те обичам.

В болката жив си... и дишаш.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??