на Емо
Болката ми се сви. Не утихна.
Гледа ме зло изпод вежди.
Пáри ме, щом се усмихна,
крие се в бели надежди.
Ляга смутена до мене.
Черна – дори във неделя.
Иска, уви, да ми вземе
всичко. И хляб и постеля.
Трябва да бягам от нея.
Може би струва си риска.
Но свикнах така да живея. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse