Dec 21, 2006, 9:25 PM

Болница 

  Poetry
1434 0 7
Много тихо е в старата болница.
Всичко бяло е- като лицата.
В коридорите срещат се спомени,
във сърцата клечи самотата.

По стените, наскоро варосани
мрежи кърпят раздърпани паяци.
Слънчев лъч- бял и той-нескопосано
със косите ни пак си играе.

Прах и болка в очите облещени,
късно лято във пръстите свити...
Тихо съскат в ушите ни свещите,
маршируват в парад суетите.

Някой ден може би пациентите
ще погледнат в очи пустотата,
щом пред тях на живота ми лентата
някой гребне с метла и лопата.

© Илиян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??