popolo (Илиян)
214 129
21 дек. 2006 г., 21:25

Болница 

  Поэзия
1431 0 7
Много тихо е в старата болница.
Всичко бяло е- като лицата.
В коридорите срещат се спомени,
във сърцата клечи самотата.

По стените, наскоро варосани
мрежи кърпят раздърпани паяци.
Слънчев лъч- бял и той-нескопосано
със косите ни пак си играе.

Прах и болка в очите облещени,
късно лято във пръстите свити...
Тихо съскат в ушите ни свещите,
маршируват в парад суетите.

Някой ден може би пациентите
ще погледнат в очи пустотата,
щом пред тях на живота ми лентата
някой гребне с метла и лопата.

© Илиян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??