21.12.2006 г., 21:25 ч.

Болница 

  Поезия
1436 0 7
Много тихо е в старата болница.
Всичко бяло е- като лицата.
В коридорите срещат се спомени,
във сърцата клечи самотата.

По стените, наскоро варосани
мрежи кърпят раздърпани паяци.
Слънчев лъч- бял и той-нескопосано
със косите ни пак си играе.

Прах и болка в очите облещени,
късно лято във пръстите свити...
Тихо съскат в ушите ни свещите,
маршируват в парад суетите.

Някой ден може би пациентите
ще погледнат в очи пустотата,
щом пред тях на живота ми лентата
някой гребне с метла и лопата.

© Илиян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??