тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Nov 9, 2008, 9:41 AM

Борбено 

  Poetry » Phylosophy
521 0 8
От свещите е истина изкапала,
семе е засяла непоникнало... къде си?
Взор се спуска вечер с истина накъсана,
в есен се събрала незатоплена... защо ли?
Своя гора вечно търси незашумнала,
по душевна крива се търкулвала... прямо!
Купелно посърнала, с панти не поскърцнала,
чакам я със клони да се вчепка в слънце... браво!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??