тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Nov 9, 2008, 9:41 AM

Борбено 

  Poetry » Phylosophy
478 0 8
От свещите е истина изкапала,
семе е засяла непоникнало... къде си?
 
Взор се спуска вечер с истина накъсана,
в есен се събрала незатоплена... защо ли?
 
Своя гора вечно търси незашумнала,
по душевна крива се търкулвала... прямо!
 
Купелно посърнала, с панти не поскърцнала,
чакам я със клони да се вчепка в слънце... браво!

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??