тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
9 nov 2008, 9:41

Борбено 

  Poesía » Filosófica
476 0 8
От свещите е истина изкапала,
семе е засяла непоникнало... къде си?
 
Взор се спуска вечер с истина накъсана,
в есен се събрала незатоплена... защо ли?
 
Своя гора вечно търси незашумнала,
по душевна крива се търкулвала... прямо!
 
Купелно посърнала, с панти не поскърцнала,
чакам я със клони да се вчепка в слънце... браво!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??