Борбено

9.11.2008 г., 9:41 ч.

Поезия » Философска

517 0 8

От свещите е истина изкапала,
семе е засяла непоникнало... къде си?
Взор се спуска вечер с истина накъсана,
в есен се събрала незатоплена... защо ли?
Своя гора вечно търси незашумнала,
по душевна крива се търкулвала... прямо!
Купелно посърнала, с панти не поскърцнала,
чакам я със клони да се вчепка в слънце... браво!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Борбено

Искате да прочетете повече?

Предложения