В не толкова снежно, в не толкова свежо
февруарско несъбудено утро,
някак небрежно, по-скоро брътвежно
усамотено в безразличие тръпнем
Сковани във погледи, недоръзганати в мислите
задрямали в немощ в креслата
От екрана отстрелват ни с куршуми мисирките
защитили ни двузначно правата
В пустошта на ограбено, преходно бъдеще
съществуваме някак в телата
Стиснали зъби, свили юмруците
статистически сме о,кей, за страната си ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up