В не толкова снежно, в не толкова свежо
февруарско несъбудено утро,
някак небрежно, по-скоро брътвежно
усамотено в безразличие тръпнем
Сковани във погледи, недоръзганати в мислите
задрямали в немощ в креслата
От екрана отстрелват ни с куршуми мисирките
защитили ни двузначно правата
В пустошта на ограбено, преходно бъдеще
съществуваме някак в телата
Стиснали зъби, свили юмруците
статистически сме о,кей, за страната си ...