За мъничко, страннице, нека,
нека забравим света.
Нощта е безмилостно кратка —
слушай ти само дъжда
как вечно трепти по паважа!
Тлее насреща градът,
но нека са слепи очите —
нека ни шепне дъждът
за всичките бягства неслучени,
всички изгубени дни...
Нощта е забрава. Разсъмване
пак ще посрещнем сами.
© Александър All rights reserved.
Много хубав стих!
Аплодисменти!