Sep 25, 2010, 12:23 AM

Буря 

  Poetry » Other
647 0 1

Облаци превзeмат синьото небе,
Вятърът бушува из младото поле
.
Бездната широко се отваря,
страшният съд отново се повтаря.

Природата ридае,
единствена сама.
Нещастно плаче,
потънала в тъга.

Всичко отминава,
мирише на колендро.
Обновена е природата,
но не и за последно.

© Марин Маринов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??