Буря

25 сент. 2010 г., 00:23

Поэзия » Другая

677 0 1

Облаци превзeмат синьото небе,
Вятърът бушува из младото поле.
Бездната широко се отваря,
страшният съд отново се повтаря.

Природата ридае,
единствена сама.
Нещастно плаче,
потънала в тъга.

Всичко отминава,
мирише на колендро.
Обновена е природата,
но не и за последно.

Буря

Свързани произведения

Комментарии

Предложения