Буря

25 sept 2010, 0:23

Poesía » Otra

739 0 1

Облаци превзeмат синьото небе,
Вятърът бушува из младото поле.
Бездната широко се отваря,
страшният съд отново се повтаря.
Природата ридае,
единствена сама.
Нещастно плаче,
потънала в тъга.
Всичко отминава,
мирише на колендро.
Обновена е природата,
но не и за последно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Буря

Искате да прочетете повече?

Propuestas