Тичам през пустинни небеса,
стъпките ми парят като огън,
леко намирисва на мъгла,
пръснала се тук да ме затвори.
Тичам, а зад мен горят цветя,
падат изнемогващо дървета,
облаци линеят без дъжда,
липсващ във прозрачните им вени.
Искам да се спра във някой вик,
мощен като изстрел скорострелен,
бяла съм, по-бяла от луна,
чезнеща сред призрачни дантели. ...